Народният певец Борис Машалов е роден на 30 януари 1914
година в град Севлиево в семейство на потомствени певци и занаятчии. Прапрадядо му по бащина линия Димитър
Зенгията бил сладкодумен певец и голям търговец, а майка му Елена Стоянова била
ненадмината певица. Баща му, Никола
Машалов, пътувал много като търговец и продължил занаята на мъжете от Машаловия
род – сапунджийство и производство на суджуци и луканки.
Още като ученик в Севлиево, славата на удивителната певческа
дарба на Борис Машалов се разнася сред съучениците му и той изнася концерти
заедно със сестра си. По-късно заедно
с братята си изучава бояджийския занаят и по този начин намира препитание в
София. Боядисвайки, качен на бояджийското скеле, Борис Машалов отпуска душата си
и пее. Завладяващият му, силен теноров глас пее с еднаква лекота и италиански
канцонети и народни песни и песни от градския фолклор.
По този начин събира групи от случайни минувачи,
прехласнати от силния му, лиричен глас, които неведнъж го викат на „бис”, а той
с радост изпълнява музикалните им желания. Така
се запознава и с оперния певец Събчо Събев, който го насочва към пеенето и го
въвежда в тънкостите на вокалното изкуство. През
1937 година Машалов записва в Прага първата си грамофонна плоча на грамофонната
компания „Симонавие”.
Първите песни, които излизат на тази плоча с неговия глас
са: „Два са орла бият”, „Видях два бука”, „Продават се ,мамо,бели монастири”,
„Гурбетчийска”. Същата година на
импровизиран концерт в Прага го забелязва тогавашният директор на Радио София,
Сирак Скитник и му заръчва: „Щом се върнете в България, явете се в Радиото. Но
само с народни песни, с тях ще разтърсите света!”.
През една ноемврийска вечер на 1937 година гласът му за пръв път зазвучава по микрофона на
Радио София и слушателите са завладяни от неповторимите му песни: „Денчо буля
си думаше”, „Заблеяло ми агънце”, ”Зън,
зън, Ганке ле”. Дебютът му в радиото е успешен и така се поставя началото на
дейността му на изпълнител на народни песни.
Борис Машалов сваля от репертоара си градските и шлагерните
песни и се насочва изцяло към народното творчество. През 1939 година той се жени за Боянка Миланова. През 1949
година е назначен за солист на Ансамбъла за песни и танци на армията. С него
посещава Русия, Китай, Чехия, Унгария
и Германия.
По-късно напуска ансамбъла и създава популярната група за
народни песни „Наша песен”. Тук заедно с Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Ика
Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева и Борис Карлов обикаля цяла България и
изнася концерти по села и градове.
Репертоарът на Борис Машалов наброява около 400 песни, като преобладават хайдушките и семейно-битовите песни. Той непрекъснато е събирал и издирвал народни песни, а в личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от негови почитатели. Малцина знаят, че една от най-обичаните му песни „Китка ти падна, Дено”, състояща се от бавна и бърза част, е дело на композиционния талант на самия Машалов, който обединява в една песен две различни северняшки мелодии.
Репертоарът на Борис Машалов наброява около 400 песни, като преобладават хайдушките и семейно-битовите песни. Той непрекъснато е събирал и издирвал народни песни, а в личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от негови почитатели. Малцина знаят, че една от най-обичаните му песни „Китка ти падна, Дено”, състояща се от бавна и бърза част, е дело на композиционния талант на самия Машалов, който обединява в една песен две различни северняшки мелодии.
Най-популярните му песни са: „Заблеяло ми е агънце”,
„Провикнал се е Никола”, „Денчо буля си думаше”, „Ненчо войвода”, „Вино пият
петдесет юнака”, „Шилегар Станьо, шилегар”, „Китка ти падна, Дено”,„Засвирили
са, Дойне, до две гайди”, „Зън, зън, Ганке ле”, "Димитър дума
Тодорке”,”Донке ле, бяло момиче” и много други.
В Златния фонд на БНР има записани 60 негови народни песни.
В Златния фонд на БНР има записани 60 негови народни песни.
Борис Машалов и неговите незабравими песни, ще останат
завинаги в българската фолклорна съкровищница, още дълго ще ни карат да плачем
и да се радваме със своята сила, естествена неподправеност и дълбочина.
Автор на текста: Антон
Гърдев