Град Севлиево се намира в Централна Северна България, близо до географския център на страната.
Градът възниква като административен, военностратегически и стопански център на района през Х век. На естествено укрепено място, на 3 км северозападно от днешния град, е построена мощна отбранителна крепост, около която се обособява голям за времето си средновековен град. Постепенно неговите стопански и административни функции са иззети от сегашното селище, наричано в началото Селви, Серви, Севлиова. От втората половина на ХVІІІ век Севлиево се утвърждава като околийски център на 50 селища.
През 1834 г. е обновена старата църква от ХVІІ век с прекрасен резбован олтар, а през 1846 г. е открито едно от първите в страната светски училища, дарение от видния севлиевец възрожденец Хаджи Стоян Николов.
През 1834 г. е обновена старата църква от ХVІІ век с прекрасен резбован олтар, а през 1846 г. е открито едно от първите в страната светски училища, дарение от видния севлиевец възрожденец Хаджи Стоян Николов.
В началото на 70-те години градът става център на организирано движение за национално освобождение – Васил Левски създава тук първия революционен комитет. След неговото залавяне и обесване последователите му организират втори комитет, който подготвя Априлското въстание в Севлиевския край. Осем от ръководителите на въстанието са обесени на Севлиевския площад. През 1894 година на това място признателните съратници и потомци издигат величествен паметник.
Културният живот на Севлиево започва преди 130 години с основаване на народното читалище “Развитие”. И до днес то е център на богата културна дейност.
Град Севлиево попада в Северняшката фолклорна област. Една от културните икони на града е обичаният от поколения българи народен певец с меден глас и изпълнител на северняшки песни - Борис Машалов, на когото е посветено първото издание на конкурса за северняшка песен (гр. Севлиево, 2014 г.), по повод 100-годишнината от рождението му.
Със своята красота, оригиналност и самобитност северняшките народни песни внасят голямо разнообразие в българското народно творчество и наследство. Те носят белези и от други области, но се откриват и много типични само за северняшкия музикален бит белези – такива са например несвойствените за другите области песни с пентатонична музикална основа, някои старинни сватбарски песни или жетварски песни с оригинални провиквания. Голяма част от песните са със закачлив и весел характер и говорят за един волен и широкоскроен характер, което се отразява и в съпровождащите песните танци. Северняците играят много леко, със самочувствие и хумор. Характерен стилен белег на северняшките песни и танци е голямата свобода и лекота при изпълнението им. Това е основна черта, по която северняшкият фолклор може веднага да бъде различен от родопския или тракийския. Местното население казва, че когато пее и играе, “лети”. С “лети” се характеризира от една страна леката и вихрена игра, а от друга – състоянието на пеещия и танцуващия човек, за когото играта е някакво отделяне от земята, летене, откъсване от грижите на всекидневието и преминаване към желаното и обично състояние на радост и веселие. Севернякът “лети” като вятър, а свободния му глас и разлюлените му ръце допълват това усещане. Този дух на северняшката песен може да бъде усетен и в изпълненията на емблематичната за град Севлиево фолклорна формация "Веселина" с художествен ръководител Веско Самуилов, носител на редица престижни награди, чиито изпълнения винаги взривяват публиката и заразяват с жизнерадост.
Със своята красота, оригиналност и самобитност северняшките народни песни внасят голямо разнообразие в българското народно творчество и наследство. Те носят белези и от други области, но се откриват и много типични само за северняшкия музикален бит белези – такива са например несвойствените за другите области песни с пентатонична музикална основа, някои старинни сватбарски песни или жетварски песни с оригинални провиквания. Голяма част от песните са със закачлив и весел характер и говорят за един волен и широкоскроен характер, което се отразява и в съпровождащите песните танци. Северняците играят много леко, със самочувствие и хумор. Характерен стилен белег на северняшките песни и танци е голямата свобода и лекота при изпълнението им. Това е основна черта, по която северняшкият фолклор може веднага да бъде различен от родопския или тракийския. Местното население казва, че когато пее и играе, “лети”. С “лети” се характеризира от една страна леката и вихрена игра, а от друга – състоянието на пеещия и танцуващия човек, за когото играта е някакво отделяне от земята, летене, откъсване от грижите на всекидневието и преминаване към желаното и обично състояние на радост и веселие. Севернякът “лети” като вятър, а свободния му глас и разлюлените му ръце допълват това усещане. Този дух на северняшката песен може да бъде усетен и в изпълненията на емблематичната за град Севлиево фолклорна формация "Веселина" с художествен ръководител Веско Самуилов, носител на редица престижни награди, чиито изпълнения винаги взривяват публиката и заразяват с жизнерадост.